Стрелба с лък се появява за първи път в Олимпийските игри през 1900 г. и е била включена като дисциплина за съревнование отново през 1904 г., 1908 г., и 1920.
Жените състезавали се на Олимпийските игри през 1904, променят облика на стрелбата с лък като един от първите спортове с официално позволено участие нa жени.
През този цикъл от четири години на Олимпийски игри е била дадена възможност на стрелеца да участва в няколко дисциплини или различни двубои и така да печелят повече от един медали.
Хюберт ван Инис от Белгия е стрелецът, удостоен с най-много отличия в Олимпийската история, спечелил шест златни медала и три сребърни през 1900 и 1920 години.
Стрелбата с лък бе наново представена в Олимпийската програма през 1972 година с индивидуални дисциплни (надпревари) за мъже и жени, където Джон Уилиамс и Дориин Уилбър от САЩ грабват златото. В Сеул през 1988, отборното първенство бе добавено към недпреварата за завоюване на медали. В Барселона през 1992 бе първият път, когато стрелбата с лък включва (показва) вълнуващото надстрелване един срещу друг и единични мачове в Елиминации.

Атланта 1966
Игрите в Атланта през 1966 година отбелязват нов етап от представянето на Стрелбата с лък. Никога преди това не е било възможно на такава многобройна зрителска публика да гледа Стрелба с лък по телевизията или пък да наблюдава Стрелба с лък от трибуните на живо (54, 680 зрители са присъствали на състезанието). Репортажите за стрелба с лък в Атланта печелят наградата “Златни Кръгове на МОК” за най-добро отразяване на Олимпийски спорт по време на Игрите тогава.

Сидни 2000
Една промяна от Олимпийските игри 1996 бе, че отборната надпревара бе проведена в рамките на два дни, вместо за един, както е било проведено във формата в Атланта. Този нов формат дава възможност на мъжете и жените да стрелят целия ден в двубои. Тази промяна повиши удоволствието на публиката и на зрителската телевизионна аудитория по света. Такава ще е също ситуацията до Олимпийските игри в Пекин –  2008 включително.

Атина 2004
В Атина състезателите по стрелба с лък имаха уникалната възможност да се състезават на стадион Панатинайко, където се провеждат първите модерни Олимпийски игри на съвремието през 1896. Стадионът Панатинайко е бил издигнат върху останките (руините) на древния стадион построен през 329 пр. Хр.
„Смятам, че разполагахме с най-добрия терен до сега!”, каза Джим Иистън, президент на Международната Федерация по Стрелба с лък (ФИТА) през 2004.
„Поставянето (Постановката) на нашия спорт на такова историческо място, със сигурност добави нещо много специално. Олимпийскита игри сами по себе си са уникална възможност за един спортист, а и прибавяйки като ново измерение несравнимата възможност за стрелците да се състезават на този красив стадион направен от мрамор, където са се състояли първите модерни игри, все пак това отбелязва друг особен момент от историята, който със сигурност е ценен за всеки спортист. И несъмнено, то е било особено специално за зрителите, както за тези на терена, така и за телевизионните зрители по цял свят. Вярвам, че успяхме да поставим представление, което подобаваше на мястото на провеждане – нещо с което всеки се гордее.”

Текстът е предоставен на база превод на информация, взаимствана от интернет страницата на СФСЛ. www.archery.org